Точно в този момент се забеляза колко много липсва Алекс Дел Пиеро на своя отбор. В мача срещу Фиорентина, никой не успя да освежи играта, да вдигне самочувствието на футболистите и да ги накара да заиграят по начина, по който сме свикнали да ги наблюдаваме. Толкова много пъти сме ставали свидетели какво се случва, когато легендарната десятка на Ювентус влезе на терена. Самото му присъствие всява респект и са му нужни само няколко думи за да надъха своите съотборници и да върне духа и вярата им. Той бе способен да преобрази отбора във всеки един момент. Той беше, е и винаги ще бъде Шампион!
Отказът да се поднови договора на живата легенда на бианконерите е може би най-голямата грешка в историята на клуба. При положение, че той е на 37 години и скоро навършва 38, някои хора биха го отписали много бързо. Но фактите говорят друго: през миналия сезон Дел Пиеро успя да вкара много важни голове и то не срещу кого да е. Той се разписа във вратите на Рома, Милан, Интер и Лацио, като гола срещу последните е може би един от най-ценните за спечелването на Скудетото. Може вече да не бяга като 20-годишен, но самото му присъствие и лидерските му умения го правят незаменим. Един удар, един пряк свободен, една дузпа или една асистенция винаги могат да решат мача в последните минути.
Сигурен съм, че Джани Аниели никога не би позволил “Pinturicchio” (както той наричаше Алекс) да напусне отбора. Това донесе много болка и тъга в сърцата на милионите фенове. Особено като вземем предвид какви имена бяха привлечени и получаваха повече игрово време. Бориело и Бендтнер не са лоши футболисти, но с цялото ми уважение към тях, Дел Пиеро и на 50 години, без да му се налага да бяга, ще се представя по-добре. Тази тема със сигурност ще се помни и коментира дълго, а това тук е просто моето мнение по въпроса.
