Доста източници в Италия и Испания заявиха, че Артур Мело най-накрая е приел офертата на Ювентус и официално съобщение ще има до 48 часа. Явно сделката е неизбежна.

Picture: Facebook.com
Обаче остава усещането и притеснението, че правим поредната грешка след напускането на Марота. Пянич е единствената светлина в тунела, когато погледнем халфовата ни линия в последните години. След великолепната четворка – Пирло, Видал, Погба и Маркизио – беше ясно, че няма как скоро (и може би изобщо някога) да разполагаме с подобна сила в центъра на терена. От тогава до сега, Миралем е единственият халф с класа и опит, който е носил черно-бялата фланелка. Целият отбор е свикнал с неговия ритъм и той има огромна заслуга за трофеите, спечелени в последните години.
Сега сме на път да направим огромна промяна, която има и положителни страни, или по-скоро една – възрастта. Но всичко останало е с отрицателен оттенък. Артур няма опит, не е играл редовно, дори няма гаранция дали ще успее да се приспособи към италианския футбол. Също така на всички ще им отнеме време да свикнат с начина му на игра и да изградят едно сплотено ядро.
Това на пръв поглед означава, че шансовете ни за триумф в Шампионската Лига намаляват, а целта ни по-скоро ще бъде да градим отбор от млади и перспективни футболисти, с които да атакуваме най-престижния турнир най-рано след 2-3 години. А това води до друг извод, а именно че няма да се възползваме от услугите на Кристиано Роналдо в максимална степен. Първо сменихме треньора, сега сменяме и двигателя на отбора, така че шансовете намаляват все повече. А CR7 е безспорен Господар в Шампионската Лига, роден за големите мачове. Ако не съумеем да се възползваме от класата на един от най-великите футболисти в историята, то това би било наистина тъжно.
Безплатните трансфери на Рабио и Рамзи

Picture: Gazzetta.it
Беше ли нужно да привличаме халфове като Рабио и Рамзи, които изобщо не се вписват в схемата ни на игра? Да, те дойдоха без пари по трансферите, но получават доста сериозни заплати. Не можеше ли да се разделим с някого от тях? Дори с двамата? Щяхме да спечелим доста пари или Артур Мело безплатно. Трябваше ли да жертваме точно най-опитния и качествен халф, с когото разполагаме в момента?
Отделно замисля ли се Паратичи какво би се случило в един евентуален сблъск между Барселона и Ювентус в този странен формат на Шампионската Лига тази година? Колко мотивиран ще бъде най-добрият ни халф? На какво ниво ще се представи физически и най-вече психически, знаейки че срещу него са бъдещите му съотборници? Може и да греша, и Пянич да покаже професионализма си, но все пак риск съществува, и то не малък. Сега ли бе моментът да се осъществи този трансфер? Не можеше ли да почака до края на сезона? Все въпроси, на които ръководството трябва да отговори.
В последно време бяха направени сериозни грешки в управлението на Юве и това е факт. Докато финансово и като бранд вървим нагоре, то трансферите в последните 2 години наистина не задоволяват нуждите на клуба. Разбира се, не говорим за всички трансфери, например Де Лихт се оказа уникално попълнение. Но халфовата линия страда от доста време и безплатните покупки на Джан, Рабио и Рамзи изобщо не помогнаха за повишаването на качеството в средата на терена. Въпросът сега е, ще успеят ли да оправдаят тази размяна? И как? Единственият начин е да вдигнем “Ушатата купа” тази година, но това изглежда твърде сложна задача. Все пак няма невъзножни неща и ще се надяваме този път да имаме повече късмет!