Juventus – това е една религия, която изповядват милиони хора по целия свят. Една страст, която те крепи в добро и лошо. Една магия, която те кара да мечтаеш. Една надежда, която няма да те остави никога. Една любов, която няма да те предаде. Една светлина, която ще те води напред в живота. Една реалност, която се случва във всеки един момент от живота ни. Не можем да я опишем с една дума, явно няма да можем и с много. Ювентус е отборът, който е доказал пред себе си и света, че няма невъзможни цели.
Juventus – първият отбор в целия свят, спечелил абсолютно всички възможни трофеи – рекорд, който ще остане завинаги в световната история. Това включва 2 Шампионски лиги, 2 Междуконтинентални купи, 2 Супер купи на Уефа, 3 Купи на Уефа, 1 Купа на купите и 1 Интертото. Най-титулуваният отбор на Апенините с цели 29 шампионски титли, 9 Купи на Италия и 4 Супер Купи на Италия.
Силата на една идея
Juventus е създаден на 1-ви ноември, през далечната 1897 година от група ученици заедно с първия президент на отбора – Еугенио Канфари, след като наскоро футболът бил пренесен от Англия в Италия. Именно страстта им била в основата за събирането им на игрището. Най-възрастният от тях бил едва на 17 години. Това е и причината на отбора да бъде дадено името Juventus, което от латински означава – младост. Първият стадион, на който започнали да тренират в розови екипи носел името Piazza d’Armi. По-късно решават да поръчат нови от английската фирма, която шие и екипите на местния Нотс Каунти. Именно тогава, през 1903 год., се заражда новата идеология – “бианконери”. Новите фланелки и гащета са черно-бели и това донася късмет на отбора, който печели първата си шампионатна титла две години по-късно (1905). Това е причината, поради която Juve играха приятелска среща с Нотс Каунти за откриването на новия си стадион “Ювентус Стейдиъм” в близката 2011 г.
След 1905 година следва слаб период на Juventus, който така и не успява да се пребори със славните по това време Про Верчели и Касале. Чак след Първата Световна Война, Ювентус се завръща триумфално – по това време вратарят Джаконе и защитниците Ново и Бруна стават първите футболисти на клуба, които са поканени в националния отбор на Италия. Тогава започва ерата “Juventus”, която влиза в историята на световния футбол. През 1923 година Едуардо Аниели, чието семейство притежава автомобилната компания – Фиат, става президент на Ювентус и след това започват успехите, които продължават и до днес. Juve печели цели пет поредни шампионски титли между 1930 и 1935 г. под ръководството на Карло Каркано и шампиони като Орси, Калигарис, Монти, Чезарини, Варлиен I и II, Бертолини, Ферари и Борел II. Футболистите на Ювентус се превръщат в главните виновници и за спечеленото Световно първенство по футбол от националния отбор на Италия в Рим през 1934 година. През 30-те години на XX век бианконерите записват и първите си участия в европейските турнири. Тук късметът не е на тяхна страна, но все пак успяват да достигнат до 4 полуфинала на Европейската купа – предшественик на днешната Шампионска лига.
Juventus отново се превръща в доминиращ фактор след Втората Световна Война. 1947 год. идва времето на новия президент на Juve – Джовани Аниели, синът на Едоардо – загинал трагично в самолетна катастрофа през 1935 година. В този период звезди на Юве са датчаните Джон Хансен и Карл Праест, и най-вече Джанпиеро Бониперти, които донасят на тима 2 Скудета – през 1950 и 1952 год.
1953 година, Джовани Аниели напуска президентския пост. Негов заместник 2 години по-късно става брат му – Умберто. С идването на Омар Сивиори и Джон Чарлс започва нов триумфален период, като през 1958 год. те печелят шампионата и поставят първата си звезда на екипите, която символизира 10-те шампионатни титли на Италия.
Ювентус печели всичко
През 60-те години следват още 3 успеха, но историята на Juventus става още по-значима следващата декада. Джанпиеро Бониперти окачил бутонките си на стената, но продължил да води отбора. На 13 юли 1971 той става новият президент и вече нямало кой да спре Ювентус. Те печелят всичко възможно. Ерата на Бониперти започва с гръм и трясък, прибавяйки нови 2 последователни Скудета през 1971-72 и 1972-73. Това е началото на един триумфален период, в който отборът на Juventus печели общо 9 Скудета, отпразнува и първия си европейски успех със спечелването на Купата на Уефа през 1977, след това и Купата на Купите през 1984 и Шампионската лига. Но за жалост, така дълго чаканият успех в най-престижния европейски турнир е помрачен. На 29 май 1985 година в Брюксел се случва трагедията Хейсел – 30 минути преди започването на срещата 39 невинни фенове губят живота си след пропадане на част от трибуната на стадиона. Въпреки това двата тима решават да изиграят срещата и Juventus печели купата. Въпреки трагичния инцидент, победата позволява на отбора да лети за Токио през зимата, където играе финал за Междуконтиненталната купа срещу Архентинос Юниор. Ювентус я печели след изпълнение на дузпи и се превръща в Световен Шампион.
След като Вицпалек и Карло Парола създали непобедим отбор под ръководството на президента Бониперти, през 1976 треньор на Juve става Джовани Трапатони. Първо инвестират в млади италианци, от Дзоф до Ширеа, от Тардели до Кабрини, от Каусио до Паоло Роси, от Джентиле до Фурино, от Анастаси до Бетега. След това през 1980 год. става възможно да се закупят и чужденци. Първият, който идва в Ювентус, е Лиъм Брейди – ирландски халф, който можел да диктува бързината на играта и да вкарва важни голове. Именно неговият гол от дузпа срещу Катандзаро на 16 май 1982 год. донася 20-тото Скудето на Ювентус и тяхната втора звезда на емблемата.
Два месеца по-късно в Мадрид на 11 юли, всички италианци споделят радостта на феновете на Juve, когато националният отбор на Италия печели Световното първенство за трети път пред очите на Президента на страната. Като се вгледаме в състава, няма как да не ни направи впечатление приликата с отбора на Ювентус на Трапатони – Дзоф, Джентиле, Кабрини, Ширеа, Тардели и Роси. Именно Паоло Роси става голмайстор на първенството с 6 гола в 7 мача и напълно заслужил Златната топка.
След Световното първенство по футбол, броят на разрешените чужди играчи във всеки италиански отбор се увеличил на 2. Тогава в Ювентус идват Зиби Бониек и Мишел Платини, който показал елегантни движения с вдигната глава, раздавайки пасове на по 50 метра, вкарвайки често и голове. Сбогуването на Платини с футбола предизвиква преобразяването на отбора, водейки до не толкова успешни години на Juventus, въпреки дабъла през 1990 година с Купата на Уефа и Купата на Италия. По това време начело на Juve е Дино Дзоф, подкрепян от един от най-добрите си приятели и бивш съотборник – Гаетано Ширеа. Но съдбата слага край на тази здрава връзка, когато при пътуването си до Полша, за да наблюдава следващия съперник на Juventus в Купата на Уефа, Ширеа загива в трагична автомобилна катастрофа. Тази дата няма да бъде забравена от никой фен на Juve – 3 септември 1989 година.
Най-силният отбор в света
Следва периодът на „най-силния отбор в света” – Джанпиеро Бониперти предава президентския пост на Виторио Кайсоти ди Киусано. Точно 3 години по-късно, Juventus печели третата си Купа на Уефа, но изпитва доста трудности в шампионата. 1994 година започва процесът на подновяване и освежаване на Юве, Киусано остава президент, но водещи позиции се дават на Роберто Бетега, Антонио Джираудо и Лучано Моджи. Марчело Липи поема отбора, в който вече се срещат имената на Ферара в защита, Пауло Соуса и Дешан в центъра и в нападение – Джанлука Виали и Роберто Баджо, като заедно с тях се появява и едно младо момче. Той се присъединява към Juventus година по-рано от отбора на Падова, показвайки забележителна техника и силна личност. Името му било Алесандро Дел Пиеро – човекът, който пренаписва цялата история на Juventus, подобрявайки всички възможни рекорди. След спечелването на шампионата, бианконерите получават право да играят в Шампионската лига. След победа над Реал Мадрид в четвъртфинала и победа над Нант в полуфинала, Ювентус се изправя срещу действащия шампион – Аякс. На 22.05.1996 година, мачът завършва 1:1 в редовните 90 минути след голове на Раванели и Литманен. След като не успяват да се победят и в продълженията, се стига до изпълнение на дузпи, където Анджело Перуци спасява цели 2 дузпи, а футболистите на Juventus вкарват първите си 4, и така не се стига до последната, предназначена за Виали. Ювентус са коронясани за Шампиони на Европа.
В Juventus се случват драстични промени – Виали и Раванели напускат, а Боксич, Виери и Аморузо идват на тяхно място. Монтеро и Зидан също са привлечени за да укрепят защитата и халфовата линия. В мача за Междуконтиненталната купа, Алесандро Дел Пиеро вкарва единствения гол и така донася този трофей на Juventus за втори път. Следва Скудето и два поредни загубени финала за Шампионската лига, първият срещу Борусия Дортмунд, а вторият – срещу Реал Мадрид. Въпреки последната загуба, Скудетото отново е в бяло и черно след безпощаден сезон на Пипо Индзаги и Алекс Дел Пиеро.
Следващият сезон оставя лош спомен за капитана на Ювентус и легенда на отбора – Алесандро Дел Пиеро. На 08.11.1998 година в Удине, Алекс получава тежка контузия, която го вади за дълго време от терените. Juventus губи своя ритъм и Липи напуска, за да дойде Анчелоти. Следват 2 неуспешни години, след което Марчело Липи се завръща отново през 2001 година. Юве вече е без Индзаги и Зидан, но на линия са Буфон, Тюрам и Недвед. Пристига и Скудето №26, което ще бъде запомнено от тифозите на Juventus с невероятния начин, по който Трезеге и Дел Пиеро празнуват, докато Роналдо плаче.
2003-та не е сред приятните в историята на Ювентус. Въпреки достигането до финал в най-престижния турнир в Европа, още в самото начало на годината на 24.01 почива Джовани Аниели. Няколко месеца по-късно Juventus губят финала в Шампионската лига срещу Милан, след изпълнение на дузпи.
Възраждането
Следва период на „възраждане”, когато Фабио Капело застава начело на Ювентус. Нови попълнения били Емерсон, Фабио Канаваро и Златан Ибрахимович. Докато в Европа, бианконерите не се представят по най-добрия начин, то в Италия нямало кой да ги спре. Juventus спечелват 2 последователни титли на ботуша, чупейки всякакви рекорди и оставяйки опонентите си много назад.
През 2006 година Италия печели за четвърти път Световното първенство по футбол на немска земя, като на финала вземат участие цели 8 футболиста на Ювентус (петима италианци и трима французи). Това е рекорд, с който никой друг отбор не може да се похвали. Но след щастливите мигове в Германия, идва и най-тежкият период в цялата история на Juventus. Всички клубове на Апенините биват разследвани за корупция и Juve бил въвлечен в съдебното следствие. Скандалът „Калчополи” довежда до големи промени в отбора, като единствено Ювентус бива наказан жестоко, докато всички останали се разминават почти без последствия. Отнемат последните 2 титли на отбора и от следващия сезон, Juventus трябва да играе в Серия Б с актив от -9 точки.
Въпреки несправедливостта, която е очевидна след всичките доказателства по случая, Ювентус играят своя сезон в Серия Б, начело с Дешан. Предани на отбора остават Дел Пиеро, Буфон, Трезеге, Недвед и Каморанези. Ювентус бързо показва, че не му е там мястото и наваксва пасива, с който започва. Няколко кръга преди края, Juventus вече си осигурява и първата позиция.
Започва времето на възраждане и възмездие, което всички фенове отчаяно са чакали през тази година. Но разбира се нищо не се случва така бързо. Въпреки победи над преките конкуренти Интер и Милан, Ювентус завършва сезона трети, което го връща обратно в Шампионската лига. Там Алесандро Дел Пиеро изживява втора младост, като вкарва много важни и красиви голове, 3 от които на Реал Мадрид в двата мача помежду им, водейки до 2 победи срещу именития им съперник. Втората част на сезона обаче, силите на Juventus не стигат и записват някои слаби резултати, които без малко да извадят отбора от участие в най-комерсиалния турнир. За последните два мача, Раниери е уволнен и на негово място идва Чиро Ферара, който печели последните срещи и оставя Juve на второ място с равен брой точки с Милан, но с предимство в директните двубои. Нищо хубаво не става бързо, както казват хората, така и тук този жадуван от всички фенове триумф не идва. Следват 2 години на провали и две 7-ми места, смяна на треньори като Ферара, Дзакерони и Дел Нери и ръководители, както и на играчи като Диего и Фелипе Мело.
Повратната точка се оказва назначението на Андреа Аниели за президент на Juve на 19.05.2010 год. Започва и нова глава в историята на Ювентус. Назначен за треньор е легендарният Антонио Конте, който все още не може да се похвали със значими успехи на този пост, но притежава харизмата и мотивацията да възвърне Juve на правия път. Заедно с младата надежда на Ювентус – Клаудио Маркизио, който е в отбора от 7-годишен, Конте взема още няколко футболиста. Може би най-значимият трансфер е Андреа Пирло, който идва без пари от Милан. Заедно с него пристигат и Мирко Вучинич, Артуро Видал, Андреа Бардзали, Джакерини и Щефан Лихтщайнер. В началото на сезона едва ли и най-големите фенове на Juventus са очаквали, че този току-що сформиран отбор с този млад треньор ще счупят рекорда за най-много мачове без загуба на бианконерите от началото на сезона. Рекорд на повече от 50 години е подобрен – нещо, което ще се помни дълго напред, и за което ще се говори от всички фенове на Juventus!